Мама и бебе кенгуру

Да си призная, никога не съм била изкушена от шиенето на играчки по кройки, макар това да е разпространено във валдорфската педагогика. Тези играчки обикновено са скроени от вълнен филц, пълни са с вълна, т.е. те са от естествени материали и са ръчно изработени, но за мен те изглеждат твърде еднакви, тъй като кройката сама по себе си е шаблон, по който изработваш куклата и това ограничение, никак не подхожда на свободния ми дух, за това и предпочитам играчките направени чрез плъстене или дори плетените….Този път обаче, схемата за това малко кенгуру с майка му, толкова ми хареса, че само след броени минути вече бяха скроени, зашити и в прегръдките на децата.

Като предимство на тези играчки, ще изтъкна, че тъй като резултата, винаги е добър, те са много подходящи, за хора, които са решили за първи път да опитат да направят сами играчка за детето си. Просто, няма как да сбъркате…

Необходими са не повече от 20-30 кв.см. вълнен плат или филц, игла, конци…

Схемата можете да намерите и свалите от тук: http://cottonridgellc.com/portfolio/creative-kids-felt-kangaroo-kit-by-cynthia-treen-a-review/kangaroo-patterns/

Най-трудното беше самото очертаване и изрязване на всички малки детайли…

След няколко минути шиене на ушички, опашлета и торбичка, всичко е завършено.

Бонбони от филц

Ние рядко споделяме тук заниманията от нашата кухня, въпреки, че те са не само най-честите, но и едни от най-приятните, най-очакваните и най-пресъздаваните след това в игрите. Приготвянето на храната, подреждането на масата, миенето на съдовете, са все дейности, които се повтарят по няколко пъти на ден. Дори и детето да не се включи във всичко, което върши възрастния, то със сигурност, ще го повтори при първа възможност в игрите си, имитирайки същите жестове, ще изследва и придобива опит чрез всяка една дейност, напр. как се слага покривката или как се сгъва тя след това, как се забърсва праха по мебелите или почиства пода и пр……

Този път обаче решихме, докато работим с вълна, да направим малко „реквизит” за игрите на готвене след това. Вкъщи открихме една стара моя книжка за „Джуджето Рони Бърборони”, което прави сладки медени бонбони, това решихме да направим и ние…

Искахме нашите бонбони да са шоколадово-ванилови, и ягодово-ванилови: сложихме по един пласт кафява /червена/ и бяла вълна и ги завихме на руло.

Напръскахме със сапунена вода и започнахме леко да „точим” с ръце рулото.

Когато рулото стана достатъчно стегнато, го измихме под течаща вода и го нарязахме на парчета.

Когато се работи с деца, не трябва да се търси резултат, а удоволствие от процеса. Това, което може би няма да ни хареса много, дори може да е от полза за въображението на детето. Краищата, които останаха след нарязването, на мен ми изглеждаха непотребни, но според големия ни син те приличали на гъбки…

и така се сдобихме и с филцови гъбки…

Вече има с какво да черпим гостите, които ни идват, ще играем на сладкарница, на болница и на какво ли още не.

Сряда - ден за занаяти

Вдъхновение за заниманието ни тази сряда дойде от прекараното време в градината миналия уикенд.

Според валдорфската педагогика, "играта на децата е работата на възрастните".  Хубаво е ние родителите да помним това и да предоставяме неограничени възможности на децата да се включват според възрастта и уменията си, във всичко което ние правим. Това пък ще даде възможност на децата да почерпят идеи за своите игри след това.

Тъй като преди 2 дни в градината, децата с радост помагаха при брането и прибирането на граха, реших в деня за занаяти да направим грах от вълна. 
Мокрия филц е чудесно занимание за горещите летни дни и много харесва на децата.

Първо направихме топчета, толкова колкото ще слагаме в шушулката на граха.

После завихме готовите грахчета във фолио за свежо съхранение.

Оформихме шушулките като ги увихме с вълна.

Намокрихме леко с вода и сапун и …

 

 

 

 

След като измихме готовите шушулки от сапуна, направих разрез с малка ножица за да могат да излизат грахчетата и ги оставих малко да изсъхнат, но наистина малко, защото вече ги чакаха  за весели игри…