Великден във валдорфския дом

(в католическите държави)

Предложения от Бригите Барц, автор на книгата „Празници с децата”, за времето на Великите пости:
Природна масичка/табла с празна купичка върху нея и някоя клонка, която има само пъпки (препоръчително е да се смени преди да разцъфти) и кръст/свастика, ако желаете да го ползвате като символ (но не разпятие за децата, под девет години). Авторката чувства, че не е подходящо да се включва присъствие на Човека Христос на кръста и пише:

„ Голяма умереност се изисква, когато въвеждаме децата към Страстната седмица. По-малките деца, под възрастта на деветата година, още не са готови да вземат съзнателно участие в нея. Самопознанието, което принадлежи към страданието, и през което възрастните преминават по това време на годината като вътрешна опитност на страдането, просто не е подходящо за деца. Съзнателно задълбочаване в основите на Христовото страдание до смърт не бива да се инициира преди времето за подготовка на конфирмацията (Празник, с който децата се приемат официиално в света на възрастните на 14 год. възраст)”

Вместо това, през това време ние може да подходим към децата с приказки, чиято история разказва за трансформация, спасение след страдание или смърт.
Вълкът и седемте козлета (зависи от темперамента на детето, както и от възрастта на вашето дете – за тази приказка подходящата възраст е към 6-7),
Малката червена шапчица, Снежанка, Магаренцето, Цар Дроздобрад (7-8).

За Страстната седмица, може би най-познатата валдорфска традиция е да се напълни купичката от природната масичка (някои семейства държат пръст или пепел в купичката) с пръст и да се посеят семена на трева или лятно жито в деня на Цветница. Може също да се изпече плетен великденски хляб за великденското утро.

Ето още някои традиции:
Цветница:
Изработване на хартиено - или друго, петле,  което може да се закачи над масата за Цветница. В някои части на Европа има процесии, в които децата носят кръстове или дървени кръгове, накичени с фигурки от хляб, и особено с петле.

Петелът е природен символ, възвестяващ идването на Христос, началото на Новия Завет.

Някои семейства започват едва днес да палят свещта, която се държи известно време незапалена на природната масичка.

Велики четвъртък:
Традициите включват взаимно измиване на краката и похапване на зелени храни. Много популярна храна, е супата от керевиз, допълнена от хляб и вода като скромна трапеза на бяла покривка.

Разпети петък:
Ден за приготвяне на плетен козунак, също за посаждане на семена на растения като невен, слънчоглед, латинки, в лехички – семенцата са заровени (погребани), но се събуждат за нов живот. Това наистина вълнува много детето до девет години.

Неделя на Великден:
Ден на тишина, на очакване. Някой може да плете и украсява великденски кошници, да замесва тесто за козунаци или да направи гнездо за великденския заек. Скрито може да се изработят няколко пеперуди, които да бъдат окачени над масата преди великденското утро.

Превод: Валентина Тодорина

Източник: https://theparentingpassageway.com/2010/03/09/holy-week-and-easter-in-the-waldorf-home/

Плетена кошничка за великденски яйца

Броени часове преди Великден, успяхме да реализираме и последната ни идея за плетена кошничка за яйцата.

Всъщност това не е точно кошничка, но е едно обединяващо занимание за всички в семейството, което предоставя възможност да се включат и малки и големи…

Необходими са една средно голяма филия от дърво, няколко тънки пръчки и клонки от върба или някакъв храст с тънки и гъвкави клони.

На филията, която е дебела около 3 см., пробихме дупки, в които сложихме пръчките - основа за плетенето. Дупките са с дълбочина около 1 см., а не пронизват дървото, за да не измушват пръчките.

За плетенето на кошничката, са необходими, не повече от 3 тънки клончета.

Самото „плетена“ представлява, прекарване на клончетата отпред  на еднaта пръчка, отзад на другата и така, докато получим желаната височина на кошничката.

Първоначалната идея беше, да се плете стегнато, но така нямаше да се виждат яйцата през дупките, които оставихме.

Резултата надмина очакванията ни, като за това допринесе основно наличието на листа по клоните и настроението, с което направихме всичко…

Желаем на всички Светли Великденски празници. Христос воскресе! Нека светлината на Неговото възкресение озари пътя ни.

Великденска декорация - дървени яйца

Тази година съм много щастлива, че вече на българския пазар може да се намерят дървени небоядисани яйца и то дори от български производители.

За великденска декорация си взехме няколко малки с връв и няколко големи. С децата си разпределихме бързо задачите: те ще шарят малките, аз големите…

Децата използваха акварелни бои, а след изсъхване на яйцата ги запечатаха с паста от восък. Боядисването, толкова им харесва, че ходихме до книжарницата за яйца, която за щастие е във близост до нас, няколко пъти, като си взехме и за след Великден, за да имаме и за други игри.

Когато приключихме с малките яйца, решихме да се разходим, за да намерим някакво подходящо клонче да са ги окачим. Тъй като винаги влизаме в гората с чувство на почит и благоговение, не си позволихме да откъснем от дърво или храстче, а се надявахме да намерим някое отчупено от вятъра клонче, това обаче не стана. На път за вкъщи, чудейки се, какво да измислим за нашата декорация, забелязахме, че сливовото дърво точно пред нас е с едно прекършено клонче, което се спускаше чак до земята.

Взехме клончето в къщи и го окичихме с нашите яйца.

Докато децата съзерцаваха доволно, това което сътвориха сами, аз се заех с моята част от декорацията.

С молив нарисувах върху големите яйца гъбки, слънце и тревички, а после ги пирографирах.

Изтърках с гума молива и запълних рисунката с акварелни бои.

Накрая запечатах с восък нашите писани яйца…

Великденски транспаранти

Транспарантите за прозорци, са форма на валдорфко изкуство, което може да добави още един приказен елемент в сезонната украса.

Те обаче са предизвикателство, както за децата, така и за възрастните.

От доста време, въздишам по тях, но днес, най-неочаквано дори за мен самата, още със ставането на децата, им предложих да опитаме да направим. След кратко обяснение, какво точно е това, настана радостна суматоха и бързо събрахме необходимите материали на масата. За щастие имахме всичко необходимо за да започнем веднага.

Материали: черен картон, хартия тишу различни цветове, оризова хартия 2 листа А4, молив, ножица и лепило стик.

Вече имах достатъчно събрани идеи за тези ефирни картини и след кратко разглеждане и избиране на най-подходящия за нас започнахме.

Тъй като решихме да правим декорация за наближаващите великденски празници, то и транспаранта ни е във форма на яйце.

Започнах с изрязване на яйце от черния картон. Съобразих големината му с листа на оризовата хартия, която имах. След като яйцето беше готово, със скалпел изрязах в средата отвор, за да получа рамка за самата картина.

От оризовата хартия също изрязах яйце и го залепих от едната страна на черната рамка с лепилото.

От тук вече започва забавната, но и изискваща търпение работа по оформяне на самата композиция. Наслагването на пластовете тишу един върху друг, придава дълбочина на формите и изглежда много приказно. Всеки един елемент се лепи по отделно, а върху него следващия и т.н.

След като всичко беше готово, залепих още един лист оризова хартия, изрязан като яйце, върху задната страна на транспаранта, за да го "запечата".

Готовия транспарант, може да се сложи на прозореца и през него да преминават слънчевите лъчи или до нощна лампа, както направихме ние.

Излишно е да казвам, че през цялото време, край мен децата пърхаха щастливи. С тях, съгласувах всяка нова тревичка и цвете, къде точно да се сложат и залепят, и след всяка залепена форма, поднасяхме транспаранта до светлината на абажура за да го огледаме, какво му липсва още.

Този път, децата бяха само помощници, защото и за мен, транспарантите са нещо ново, но вече имам идеи за подходящи и за тях при първа възможност.

Идеи за транспаренти:

http://www.bluebellsandcockleshells.com/2014/04/easy-easter-egg-window-transparency.html

http://www.pinterest.com/melassa/16-waldorf-transparent/

http://passengersonalittlespaceship.blogspot.com/2013/01/transparency-silhouettes.html

Боядисване на яйца с естествени багрила

Тази година решихме за първи път да боядисаме яйца изцяло с естествени багрила. Миналата година направихме известни опити в тази насока, някои от които успешни, но едва сега успяхме да постигнем пълната гама цветове, към които се стремяхме.

Като цяло процеса е изключително приятен, малко по-продължителен от традиционното боядисване и много по-ароматен…

Набавянето на багрилата, отнема почти толкова време, колкото и самото боядисване. За мен най-трудно беше да открия лилаво зеле, тъй като вече му е минал сезона. Точно когато след няколко часово обикаляне на големите пазари в града, вече се бях примирила, че тази година няма да имаме сини яйца и намерих останали 2-3 малки зелки, вече съвсем изсъхнали в близка сергия.

И така имах всичко необходимо: брош, куркума, императорски ориз, люспи от лук и лилаво зеле.

 

Съществената разлика в боядисването с естествени багрила е, че яйцата се слагат сурови направо във водата заедно с растението, от което ще се извлича цвета. Така цветовете стават по-наситени.

Темперирах и измих яйцата и направо пристъпих към боядисването.

Брош- тъй като традицията повелява първото боядисано яйце да е червено, за това започнах от броша. Сложих от него около 2 с.л. и вода, колкото да покрие яйцата. Добавих сол, около 1-2 щипки…

След сваряване на яйцата, ги оставих да престоят около 20 мин. в отварата.

Тук се получи интересен ефект съвсем случайно. Листото, което бях сложила е взаимодействало с броша и под него е станало лилаво, вместо да остане бяло.

Друга възможност за използване на брош като естествено багрило е, когато в топла отвара, която е отстранена от огъня се потопи вече сварено яйце, за няколко минути. В този случай се получава розово.

Куркума- оцветява в жълто. Яйцата с малко сол се варят направо в нея и се оставят няколко минути и след като се свалят от огъня. Цвета е по-скоро бледо жълт и не се променя нито с увеличаване на минутите престой във отварата, нито с увеличаване на количеството куркума.

Люспи от лук – боядисват оранжево. Резултата е един и същ, независимо дали се вари яйцето направо с люспите или в тях се слага сварено яйце. Необходимо е малко време за престой в отварата.

Лилаво зеле- боядисва в синьо. Този цвят изисква най-много време, но резултата си струва усилията. Нарязаното зеле се вари заедно с яйцата, малко сол и оцет. При самото варене яйцата не променят цвета си, макар водата да се оцветява силно. Сваля се от котлона и се оставя да престои, докато се получи желания цвят, при мен беше около 2 часа.

Зелен цвят получих като оставих да престои вече боядисано в синьо яйце, в куркума. Получи се много приятен зелен цвят. За съжаление го изпробвах само на едно яйце, но в събота ще продължа с опитите за подобряване на зеленото.

Императорски ориз-бях прочела, че боядисва в лилаво, но аз за съжалание не получих този цвят. Сварих яйцата заедно с ориза и престояха така около час и половина, но цвета не се промени, а остана тъмно кафяв.

Боядисвайки яйца с естествени багрила за пореден път можем да се убедим, че в природата има всичко, от което се нуждаем и единственото, което ни липсва е достатъчно знания, за да ползваме тези неизчерпаеми ресурси.

Тъй като тези багрила са от растения, които се ползват и в кулинарията, то ако имате пукнати яйца може да ги поначукате още малко и да ги върнете отново в отвара в която са стояли, за да може да поемат още от цвета към белтъка. Получават се красиви цветни жилки и то съвсем безвредни.

За декорация на яйцата от предишния ден направих кошница от тесто.

Така че направо ги подредих вътре в очакване на Великден.