Един от първите сигурни белези,
че сте се увлякли по валдорфската педагогика, е появата в дома Ви, на плетени
кошници и панери пълни с кестени, шишарки и всякакви други природни дарове.
Необходимостта от все нови и нови кошнички, от една страна защото се увеличават
съкровищата, които децата съхраняват в тях, а от друга, защото тези, които
купуваме от хипермаркетите, не са особено здрави, ме накара да направя едно
сериозно проучване на кошничарството като занаят. Оказа се, че почти не са
останали майстори, от онези които ходеха по улиците на селата по време на
гроздобер и предлагаха не само красиви кошници, но и достатъчно здрави, че да се
запазят няколко десетилетия и то при активно използване. При това мое
„проучване“ обаче разбрах, че кошници са се плели не само от върба, но и от
повет и тъй като повет има в изобилие навсякъде и се третира като плевелна
лиана, реших да изпробвам да направя нещо от него. Резултата беше повече от
задоволителен…
По ценното обаче от това, че
децата имат оградка от повет е, че се научиха да го разпознават, че изпробваха
да направят венци от него и изобщо, че така научават, че всичко, от което имат
нужда е около тях, стига да познават растенията и техните качества.
Оградките от повет, се оказаха
достатъчно здрави, за да издържат игрите на ферма.
Магаренцето и каручката са част
от нашите опити в правенето на дървени играчки и са вдъхновени от популярната песничката:
„Отпред, отпред на каручката
е седнала, седнала внучката.
И вози я, вози я Марето
на дядо, на дядо магарето.“ :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Какво мислите по темата? Ще ви бъдем благодарни, ако коментирате.