26.10.2014 г.

Училище в Силициевата долина, това не означава ли компютри?



Автор: MATT RICHTEL

Град LOS ALTOS, Калифорния, - Главният технологичен директор на eBay изпраща децата си на училище до девети клас в местното валдорфско училище. Така правят и други родители, работещи в гиганти като Google, Apple, Yahoo и Hewlett-Packard.
Главните инструменти на преподаване в училището са всичко друго, но не и хай-тек - моливи и хартия, шишове за плетене и от време на време дори кал. Няма да намерите компютри. Няма мултимедийни екрани. Те не са позволени в класната стая, а училището дори препоръчва, да не се използват и в дома.
Училища в цялата страна са се втурнали да оборудват своите класни стаи с компютри, но обратната гледна точка може да се види в центъра на високотехнологичната икономика, където някои родители и учители са на мнение, че компютрите и училищата не трябва да се смесват.

http://waldorfpeninsula.org/about-us/

WaldorfSchool of the Peninsula, е едно от над 160 валдорфски училища в страната, които подкрепят философия, която се фокусира върху физическата активност и обучение чрез творчески и практически задачи. Тези, които следват този подход твърдят, че компютрите потискат творческото мислене, двигателната активност, човешкото взаимодействие и концентрацията.
Методът на валдорфската педагогика е на почти един век, но неговата подкрепа тук именно сред
хората с опит или професионална ангажираност в областта на информационните технологии, поставя под остра необходимост, преразглеждане на  ролята на компютрите в образованието.
"Аз принципно отхвърлям идеята, че трябва да има технологични помощни средства в училище", казва Alan Eagle, 50 годишен, чиято дъщеря, Andie, е едно от 196 деца в началното валдорфско училище; синът му William, 13 годишен, е в прогимназиалния клас на валдорфското училище. "Идеята, че една програма на IPAD по-добре ще учи децата да четат или смятат, в сравнение с учителя, е нелепа."
Мr Eagle знае достатъчно за технологията. Той притежава научна степен по компютърни науки от Dartmouth и работи в отдел по административни комуникации в Google, където е писал речи за председателя, Eric E. Schmidt. Той използва IPAD и смартфон. Но той казва, че дъщеря му, в пети клас, "не знае как да използва Google", а синът му, в момента започва да се учи. (След осми клас, училището одобрява ограниченото използване на електронни устройства.)
Три четвърти от учениците тук имат родители със силна професионална връзка с високите технологии. Mr Eagle, подобно на други родители, не вижда противоречие в това. Технологията, казва той, има своето време и място: "Ако съм работил в Miramax и съм правил добри, артистични Rated R-филми, не бих искал децата ми да ги виждат, докато навършат 17 години.


Докато други училища в региона се хвалят с техните изпълнени с кабели класни стаи, валдорфското училище има семпъл, ретро вид - черни дъски с цветни тебешири, библиотека с енциклопедии, дървени бюра, пълни с тетрадки и моливи.



Миналия вторник, Andie Eagle и нейните съученици от пети клас усъвършенстваха своите умения за плетене, използваха дървени шишове и изплетоха мостри от плетки. Това е традиционна дейност в училището, която помага за развитието на умения, подпомагащи моделирането, математическите способности и координация. Дългосрочната цел е да се научат да плетат чорапи.



Надолу по коридора, учителка обучава третокласници на таблицата за умножение, като ги моли да изобразяват цифри с телата си. Тя им задава задача по математика – колко прави четири пъти по пет - и в хор те викаха "20", и пляскаха с ръцете си, толкова пъти, колкото е цифрата на дъската. Това беше групичката на децата-калкулатори.
Във втори клас, ученици, застанали в кръг учеха граматика, като повтаряха стихове след учителя, и едновременно с това улавяха торбички напълнени с боб. Това е упражнение, насочен към синхронизиране на тялото и мозъка. Тук, както и в други класове, денят може да започне с ритмична част или сезонни стихове възпитаващи почит към природата.
Учителката на Andie, Cathy Waheed, която е бивш компютърен инженер, се опитва да направи ученето, както завладяващо, така и силно осезаемо. Миналата година тя преподавала по математика урока за дроби, като децата нарязвали различни храни - ябълки, царевични питки, торти - на четвъртинки, половинки и шестнадесетинки. "В продължение на три седмици ядяхме нашия „път през дробите", каза тя. "Направих достатъчно дробни парчета от тортата за да се нахранят всички, мислите ли, че ми беше трудно да привлека вниманието им така?"
Някои образователни експерти казват, че натиска за оборудване на класните стаи с компютри е неоправдан, тъй като проучвания не показват ясно, че това води до по-добри резултати от тестовете или други измерими ползи.
По-добро ли е обучението чрез нарязване на торти и плетене? Трудно е да бъдат сравнявани валдорфските училища със стандартните, в началните класове, отчасти защото, във валдорфските училища не се използват стандартизирани тестове в основното училище. Валдорфските ученици не биха показали добри резултати по математика и четене за началните класове, ако се използват тестовете на стандартните училища, тъй като във валдорфската педагогика тези предмети се преподават по коренно различна методика и принципи.
Когато е попитана за доказателства за ефективност в училищата, „Асоциацията на валдорфските училища на Северна Америка” сочи изследване, проведено от дъщерна група, което показва, че 94 на сто от учениците, завършващи валдорфски гимназии в Съединените щати между 1994 и 2004 г. посещават колежи, с много добра позиция от престижни институции като Oberlin, Berkeley и Vassar.
Разбира се, тази цифра може да не е изненадваща, като се има предвид, че това са ученици от семейства, които ценят образованието достатъчно силно, за да търсят по-добро частно училище, и обикновено имат средства, за да плащат за него. И затова не е лесно да се отделят ефектите на нискотехнологични учебни методи от други фактори. Например, родители на ученици в училището в Лос Алтос твърдят, че то привлича много учители, които преминават през обучение по валдорфска педагогика, което създава у тях силно чувство за цел и призвание, от което обикновено са лишени в други училища.
Поради липсата на ясни доказателства, дебатът се свежда до субективност, родителски избор и различия в мненията. Застъпниците на оборудването на училищата с технология казват, че компютрите могат да държат вниманието на учениците и в действителност се забелязва, че младите хора, които са свикнали да работят постоянно с електронни устройства, не могат да се концентрират, ако им се отнемат компютрите.
Ann Flynn, директор по образователна технология за Националната асоциация на училищните ръководства, която представлява училищните настоятелства в цялата страна, настоява, че компютри са от съществено значение. "Ако училищата имат достъп до компютри и могат да си ги позволят, но не ги използват, те ощетяват нашите деца", каза М
s Flynn.
Paul Thomas, бивш учител и в момента доцент в катедра по педагогика в университет
a Furman, който е написал 12 книги за обществени образователни методи, не е съгласен с мнението на Ann Flynn, като казва, че "Ограничаването на технологиите в класната стая винаги ще бъде от полза за обучението." "Преподаването е човешко преживяване," каза той. "Технологията отвлича вниманието, тогава, когато имаме нужда от езикова грамотност, математическа грамотност и критично мислене."


Валдорфските родители твърдят, че реалната ангажираност на децата към учебният материал, идва от добрите учители с интересни учебни планове.
"Вниманието е насочено към човешкият контакт, контактът с учителя, контакта с връстниците си", каза Pierre Laurent, 50 годишен, който работи в една високотехнологична фирма и по-рано е работил в Intel и Microsoft. Той има три деца във валдорфски училища, които толкова впечатлили семейството, че съпругата му
Monica, се присъединила към едно от тях като учител през 2006 г.
А там, където застъпниците на идеята да се използват компютри в класните стаи казват, че децата се нуждаят от компютърни умения, за да са конкурентни в съвременния свят, валдорфските родители се противопоставят с думите: „За какво е това бързане, като се има предвид, колко лесно е да научим тези умения?”
"Това е суперлесно. Това е като да се учиш да използваш паста за зъби ", каза Mr Eagle. "В Google и всички тези места, ние правим технологията толкова лесна за използване, колкото е възможно. Няма причина децата да не мога да го разберат, когато те пораснат."
Има също така много родители, работещи в областта на високите технологии, чиито деца учат във валдорфското училище в San Francisco и на север от него в училище Greenwood в Mill Valley, което не разполага с валдорфска акредитация, но е вдъхновено от нейните принципи.
В Калифорния има около 40 валдорфски училища, притежавайки по-голям дял от другите щати - може би, защото валдорфското движение, започва да се разраства от тук, каза М
s Lucy Wurtz, която, заедно със съпруга си, Mr Brad Wurtz, е помогнала за учредяването на валдорфската гимназия в Los Altos през 2007 г. Mr Wurtz е главен изпълнителен директор на Power Assure, която помага на компютърните центрове за данни да намалят енергийното си натоварване.
Типичните валдорфски родители, са високо образовани, с ясно изградени възгледи за образованието и имат достатъчно знания, така че когато те решат да учат децата си на нови технологии, с каквито самите те имат достатъчно достъп и опит, да могат да го направят.
Учениците, междувременно, казват, че не им липсват технологиите, нито пък са ги ограничили напълно. Andie Eagle и нейните съученици от пети клас споделят, че от време на време гледат филми. Едно момиче, чийто баща работи като инженер в Apple, казва понякога,че той я моли да тества игри, за да отстранява грешките от тях. Едно момче от класа споделя, че играе понякога на програма-симулатор през почивните дни.
Учениците разказват, че се случва да се почувстват разочаровани, когато техните родители и роднини прекалено се увличат от телефони и други устройства. Aurad Kamkar, 11 годишен, споделя, че той скоро е ходил да посети братовчедите си и се почувствал самотен на срещата с пет от тях, които играели с техните устройства, без да обръщат внимание , както на него така и един на друг. Той започнал да размахва ръце пред очите им и да им говори: „Здравейте, момчета, аз съм тук."
Finn Heilig, 10 годишен, чийто баща работи в Google, казва, че на него му харесва обучението с молив и хартия - повече, отколкото на компютър - защото така може да следи напредъка си през годините.
"Можете да погледнете назад и да видите, колко необработен е бил вашия почерк в първи клас. Вие никога не можете да направите това с компютрите, там всички букви са еднакви", казва Finn. "Освен това, ако сте се научили да пишете на хартия, все още можете да пишете, ако се случи наводнение или спиране на тока."

17.10.2014 г.

Есенни феи II




Харесва ми, да експериментираме със сходни идеи, но с различни материали и подходи.
Миналогодишните феи, сега направихме с плъстене, за да могат да участват и децата.
Едва ли има дете, което да е пробвало тази техника и да не е изпитало удоволствие от процеса.
Предварително направихме само дръжките, останалата вълна в сезонни цветове, подредихме във форма на листо.


Последва енергично търкане, мачкане и игра с пяната…


Резултата, беше три есенни листа



Направихме и топчета за главата, който прикрепих с корда към тялото и към шапката.


Хубаво е, че винаги имаме под ръка по някоя пръчка, взета след разходка, която в случая свърши чудесна работа и допълни есенната ни декорация.

5.10.2014 г.

Спомен от лятото




Вече неоспорим факт е, че есента дойде. Част от дърветата оголиха клони, джобовете ни са пълни с кестени и жълъди. Връхните дрехи са винаги с нас на разходки…, а само преди десетина дни, морската вода галеше краката ни, на най-красивия за нас и пълен с много приятни емоции бряг.
За спомен от морето, си взехме една торба камъчета, прекрасно изшлайфани от морските вълни и идеални за приказни мебели.


Първо сортирахме камъчетата, за да може лесно и бързо да ги сглобяваме на столчетата и диванчета.


Загряхме силиконовия поялник, децата затаиха дъх и започнахме да майсторим.
За декорация на нашия кът, който ще ни напомня за морските приключения, събрахме малко мъх и шипково клонче


Време е да поседнем за малко почивка, сред есенно-морската романтика на тези столчета в мъхова поляна…


Няколко дни след като, щастливо се мъдреше на масата ни, тази композиция, претърпя един много по-интересен за децата вид, който разпалва повече въображението и желанието за игра.


30.09.2014 г.

Голямата червена ябълка




В края на септември, когато есента започва бавно да пълзи, измествайки лятото, а масата на сезоните вече е обсипана с есенни листа и коприна в златисто и червено, когато вечерите стават все по хладни и все по къси, във всички валдорфските училища и детски градини се организира есенен фестивал. За по-малките той е само празник на събиране на реколтата, за по-големите е и празник на Архангел Михаил, като се отпразнува човешката воля, вътрешна сила, смелост и инициатива.
Тази година, на нашия празник у дома, решихме да разкажем приказка, подходяща за по-малките деца, като малкия ни син.

Голямата червена ябълка
Kate Whiting Patch in "Kindergarten Review."


Имаше едно време едно малко момче, което се казваше Боби.
Един ден, Боби лежеше на килимче до огнището и гледаше една книжка с картинки.
Дядо му, стоеше до него, прозя се и каза:

- Иска ми се сега да имах една голяма червена ябълка! Можех да ти покажа, как да си я опечеш на огъня, Боби.
Боби скочи бързо, като светкавица.
- Аз ще ти дам една - каза той, взе шапката си и се затича навън толкова бързо, колкото можеше. Сети се, че беше видял едно ябълково дърво далеч надолу по пътя, отрупано с големи червени ябълки.
Той тичаше отстрани на пътя, през купчините паднали листа, всичките червени, жълти и кафяви. Листата приятно шумоляха под краката му. Най-после стигна до голямата ябълка, но макар че огледа навсякъде, не видя нито една ябълка на дървото, и нито една ябълка на земята!

- О - извика Боби - Къде ли са отишли?
В този момент, сухите листа по клоните на дървото изшумоляха:
- Не ми остана нито една, скъпо дете. Ще трябва да изчакаш още една година
Боби беше изненадан.
- Но къде са всичките ябълки? - попита той отново.
Ябълковото дърво само въздъхна. Малкото момче се обърна и тръгна към къщи през полето.
Много скоро той срещна едно котенце.

- О, котенце - извика той - знаеш ли, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Котенцето погледна нагоре към него, след това започна да се търка в краката му, казвайки:
- Мяу, мяу, мяяяу!
Боби продължи пътя си, и скоро срещна едно приятелски настроено кученце. Кученцето спря и размаха опашката си. Малкото момче попита и него:
- Кученце, можеш ли да ми кажеш, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Кученцето спря да маха опашката си, и излая:
- Бау, бау, бау! Ако знаех, непременно щях да ти кажа.
Момченцето продължи, докато стигна до една стара крава, която стоеше гледайки през оградата.
- Здравей краво - каза Боби, ще ми кажеш ли, какво се е случило с големите червени ябълки?"
Кравата потърка носа си в оградата, и каза:
- Mуу! Mуууууууу! Аз също бих искала да изям една голяма червена ябълка.
Момченцето се засмя и тръгна, докато стигна до гората. Там срещна голяма, сива катеричка.

- Сива катеричке, каза Боби - можеш ли да ми кажеш, какво се е случило с големите червени ябълки?
Катеричката, подскачаше наоколо, спря се и погледна Боби.
- Фермерът прибра всичките, за да си ги яде през дългите зимни дни- бъбреше тя.
След това, изтича до земята под кестена и започна да пълни малките си джобчета с лъскави ядки и за да си трупа в къщичката.
- Благодаря – каза Боби, и се затича нагоре по хълма към къщата на фермера толкова бързо, колкото можеше.

Фермерът стоеше до вратата и се усмихна, когато видя Боби.
- Добро утро, добро утро, мое малко момче. каза той - Какво мога да направя днес за теб?
- Моля те - каза Боби - искам една голяма червена ябълка.
Фермерът се засмя.
- Ела с мен - каза той - и ще те заведа да си избереш ябълка.

Момчето и фермера влязоха в голямата плевня, и там Боби видя много бурета, които стояха в един ред, а всяко буре беше пълно с големи червени ябълки!
- Тук има толкова много! - каза Боби - Защо си ги взел всичките?
- Не искаш да ги оставя на Баба зима, нали? -каза фермерът.
- Баба зима харесва ли ябълки? - попита Боби.
- Тя иска да ги вземе - каза фермерът -но ние обичаме да ги ядем, и за това ги събираме за зимата.

Боби започна да разглежда наоколо в плевнята. До буретата с червени ябълки имаше друг ред бурета, всички пълни със зелени ябълки, а по-нататък имаше голяма купчина златни тикви; до нея една купчина от зелени и жълти тикви, друга от ряпа, след това купища жълта царевица.
- Възможно ли е да запазите всички тези неща, за зимата? - попита Боби.
- Да - каза фермерът - ние събираме цялата реколтата - всички хубави неща, които лятото ни дава.
- Катеричките също ли събират запаси за зимата? - попита Боби.
- Да, те също събират, лешници, орехи, жълъди - каза фермерът.
„ Ето защо катеричката знаеше къде са ябълките“, помисли си Боби.

Боби тръгна към бурето с ябълки и избра най-голямата червена ябълка, която можа да намери.
- Благодаря, господин фермер - каза то и изтича към дома си, за да даде ябълката на дядо си.

- Я, виж ти , къде я намери? - възкликна дядо му.
- О - заразказва Боби - аз отидох до ябълковото дърво, но то нямаше ябълки. Тогава попитах котката, къде са големите червени ябълки, но тя не знаеше. Попитах кучето, и то не знаеше, след това попитах кравата и тя не знаеше. Най-накрая срещнах катерицата, и тя знаеше, защото тя си събира запаси за зимата. Тя ми каза да отида до фермера. Аз отидох и го помолих за голяма червена ябълка, и той ми даде тази!

- Е, добре - каза дядото, когато Боби спря да говори, останал без дъх. - Сега ми намери малко връв."

Боби намери връв, и дядо му завърза единия край на дръжката на ябълката. Завърза другия край на връвта на рафта над камината и така ябълката висеше над огъня.

Тя се завърташе, а Боби и дядо му я гледаха, докато сока и потече навън, а ябълката ставаше все по-мека и по-мека, докато се изпече.

Тогава Боби донесе чиния и две лъжици, седнаха с дядо му пред огъня и изядоха, голямата червена ябълка.


Източник: http://www.mainlesson.com/display.php?author=bailey&book=hour&story=apple&PHPSESSID=894f7c1147867edcf3c0dc07d254fc81

19.09.2014 г.

Есенен транспарант


Есента вече чука на прага ни. Тази седмица сменихме цялата лятна декорация, а на масата на сезоните вместо морски вълни и корабче, сега разпръснахме есенни листа, кестени и шишарки…


След като събрах кураж от пролетта, когато направих първия си транспарант, сега опитах с нещо есенно, като смело промених и персонализирах модела, който използвах, така че да отговаря на визията на нашето семейство: мама, татко и двете ни момчета, на една есенна разходка…
За да се направи транспарант, е необходимо много търпение и малко черен картон, оризова хартия, тишу различни цветове и лепило стик.
Тъй като нашите деца са малки, те не участват в правенето на този хартиен витраж, освен с идеи и като моя муза разбира се.



Това е моя подарък за тях, за предстоящия сезон, нещо което да спира погледите им по време на игра, нещо което да им напомня за споделеното удоволствие от семейните разходки…

17.09.2014 г.

Магията на красивите книги

Много ми се иска във българските книжарници да се предлагат детски книжки с нежни рисунки с акварел или пастел, героите да не са с несъразмерни на лицето и тялото им очи, а самите приказки да бъдат достоен пример за подражание за малкото дете особено до 7 год. Разбира се има и изключения, но за съжаление все по-рядко попадам на тях и тъй като за търсещия винаги има избор, започнахме да прибягваме до поръчка на книги от чужди сайтове. И макар, това да не се случва много често, не само заради скъпата доставка, но и заради това, че по-често разказваме вместо да четем, а често и ние измисляме приказките в къщи, голяма беше радостта ми, когато открих сайт за безплатна доставка на книжки от Белгия и то с намаление на коричната цена. Бързината на доставката ме изненада много приятно.
Това са и книжките, които ние поръчахме: едната за малкото дете, другата за вече по отрасналото.


С голямо удоволствие споделям този сайт, с всички, които имат интерес.

Първото впечатление от валдорфските книги с приказки е, колко са нежни, както рисунките, така и самия текст. Историите често са за магически същества, феи, елфи, гноми и други горски същества. Четейки ги, понякога се чувстваме с децата, така сякаш попадаме в един магически свят, изпълнен с красота, доброта и радост. Децата обичат да слушат такива приказки, така за тях гората оживява, и когато на разходка отиваме там, те влизат в нея тихо и с уважение към всички същества, които живеят в нея, и я пазят с радост.





Ето и някои от популярните автори и техните книги, които са станали любими на вдъхновените родители и учители от валдорфската педагогика:

Има още много автори на подобни приказки, и всеки би могъл да открие своите любими след тях. Аз ще се радвам ако ги споделите с нас…