Фея на Любовта

Тръгвайки по пътя на изучаването на валдорфската педагогика човек неминуемо попада в един приказен свят, на вълшебни същества, феи, гноми, тролове… Направени от дърво или вълна,тези играчки носят толкова уют и топлина, че е невъзможно да не се почувстваш силно привлечен и заинтригуван.

Така стана и с нас. Изгледахме много снимки на валдорфски кукли от вълна, радвахме им се, възхищавахме им се, чудехме се как е възможно да се направят такива неща от вълна и в един момент дори се демотивирахме. После започнахме да опитваме, набавихме си игли, подложка, експериментирахме с боядисването на вълна и постепенно, и не много бавно резултатите започнаха да стават задоволителни.

Първите ни ангелчета,

 агънце,

гъби и охлюв,

 и още един охлюв.

 Опитахме да направим  фея и елф, и резултата не беше лош.

 но не ни достигаха цветове, а и с вълната, с която разполагахме, не можеше да се постигне търсения ефект.

Постепенно разбрахме, че вълната може да е натурална вълна, но може и да е мерино, супер фино мерино или супер фино мерино с 20% коприна, както и че, особеният блясък в крилата на ангелите се постига с 100% коприна. Тъй като не намерихме всичко необходимо на нашия пазар си поръчахме от чужд интернет магазин и зачакахме.

Ето че най-накрая можем да опитаме да направим фея, каквато до сега ни изглеждаше недостижимо.

Първо оформяме главата, като върху бялата вълна, сложихме и тънък слой бежаво, за да предадем цвят на лицето.

Този цвят получихме от по-слабо концентрирана отвара от люспи от лук.

След това оформяме ръцете от фитили за лула.

За вътрешната част на.дрехата използвахме вълна с коприна.

 Оформяме и както ни диктува въображението и цялата дреха, в случая от зелено, супер фино мерино.

 Накрая останаха да направим косата и крилата, но така се увлякохме, че забравихме да снимаме.

Ето го и резултата.

 Сложихме и сърце, и точно преди празника вече си имахме Фея на любовта.

Големия ни син ласкаво каза, че приличала на мама, а тати допълни: „Нали, мама е фея”.

Бързо направихме още една фея.

Ето и няколко видео урока, които подробно показват процеса на правене на една фея:

Бонбони за деня на влюбените

В „Царството на любовта” вече усилено се готвим за 14.02. Независимо от някои мнения, според които това е празник, който православния християнин не трябва да празнува, ние почитаме повече любовта, от колкото виното и поради това, използваме всеки повод за да си я засвидетелстваме един на друг.

Днес решихме да изпробваме, да направим сърцевидни бонбони.

Оказа се, че това е лесно като детска игра. Нашия батко, направи почти сам всичко и то за не повече от 20 минути.

Приготвихме си черен и бял шоколад, който разтопихме на водна баня, малко лешници, бадеми, стафиди, сушени червени боровинки.

Поръсихме с олио силиконови формички за мъфини и започнахме реденето на шоколада. Една лъжица бял или колкото да покрие добре дъното на формичката, една лъжица черен. Мама направи един бонбон за модел и остави малкия майстор готвач да експериментира.

 

Отгоре поръсихме ядки и сушени плодове.

Готовите бонбони оставихме за около час в хладилника и след това извадихме от формичките. Освен, че са вкусни и красиви, носят и послание…

 

Рожден ден във Фейландия

След почти две седмици, в които се борихме с грипа и други злополучия, най-накрая можем да отпразнуваме рождения ден на нашия три годишен батко. Тази година, той за първи път осъзнава, вълнува се и непрекъснато пита, кога ще е рожденият му ден, за това и решихме, че когато и да свършат непредвидените обстоятелства, да направим рожден ден, за какъвто мечтае.

Напоследък тема на нашите игри вкъщи са феите, елфите и техния приказен свят. Четем книжки, в които се опитваме да разберем повече за живота им, а навън на разходките ни търсим тайни врати към техния свят, затова и съвсем естествено някак дойде идеята да ги поканим на рожден ден в нашето приказно царство.

Но да се поканят феи не е лесна работа. Не можеш да им се обадиш по телефона. Поканата трябваше да е много специална, нещо което като оставим в гората, феите да забележат, да оценят и най-важното да разберат, че идва от дете, което се е постарало да ги опознае и знае какво харесват.

Решихме да се разходим из гората и да се опитаме да отгатнем, какво би привлякло вниманието на приказните и обитатели.

Погледа ни веднага се спря на

падащите шишарки на ливанския кедър

Изглеждаха идеални за да изработим поканата.

Бързо се прибрахме в къщи и се захванахме за работа.

Използвахме пирограф за надписа, восък от пчелна пита за да закрепим „панделката” на поканата и вече можехме отново да излезем навън за да я оставим в гората, където феите да могат да я видят и да я прочетат.

Намерихме едно дърво, на което явно имаше врата към страната на феите и оставихме там поканата.

Рожденникът така се забавляваше, така се вълнуваше, от събирането на листчета за поканата,  до откриването на тайните врати и прозорчета на приказните същества.

Всички тези вълнения успяха да удължат и разтеглят удоволствието от предстоящото събитие.

Няколко дни преди рождения ден започнахме планиране на менюто и на украсата. Тъй като всичко трябваше да е много приказно, проявихме особено старание във всеки детайл, от свещите, които си направихме сами с восък от пчелни пити, през менюто, до гъбките от филц, хартиените цветя и поставките на тортата и другите лакомства.

И ето, че дългоочаквания ден най-после дойде. Рожденикът беше нетърпелив, кога ще дойдат гостите и непрекъснато повтаряше, че не му е интересно да чака J, докато мама доукрасяваше хлебчетата с песто и рукола

а тати приготвяше шишчета от зеленчуци и сирена

„от далече със покани

идват гости най-отбрани”

И ето че първите гости вече са тук.

Феята и елфът, които ни дойдоха на гости, веднага се почувстваха, като у дома си и решиха да проверят как ухаят цветята от нашата украса.

Но после малко разочаровани откриха, че цветята са хартиени и побързаха да заемат почетното място до тортата цвете.

Когато всички гости пристигнаха, дойде и най-очаквания момент, духането на свещичките.

Имаше и много игри и подаръци, и най-важното много звездички в очите на вече порасналото ни момче.

Когато гостите се разотидоха, феята и елфът си поговориха с рожденникът и решиха да поостанат у нас и да му покажат, на какви игри играят те в гората, а вечер преди сън да му разказват за своята приказна страна. 

Дървени къщички за пастели

Вдъхновени от рисуването с пастел на декемврийската семинарна среща на Инициатива за Валдорфска педагогика - гр. Варна, решихме да се позабавляваме в къщи. Бяхме сигурни, че самия метод на рисуване ще е интересен и забавен за сина ни, но тъй като искахме да има и приказен елемент, ето какво измислихме…

Първо си набавихме материалите:  червен, син и жълт пастел. От дърво направихме къщички за всяко пастелче. Използвахме кръгли дръвчета с диаметър около 7 см. и дължина 15-20 см. Първо оформихме с циркуляр покрива, а след това всяко от тях разрязахме на около една трета от дължината към покрива. Пробихме дупка с ширината на пастелите в останалите две трети от всяко дърво. Покрива и вратичките на къщичките направихме от дървени шпатули, като за всяка къщичка ги боядисахме в един от основните цветове: син, жълт, червен.

Залепихме ги с лепило, а с пирограф нарисувахме прозорчета и дръжки на вратичките, а на едната къщичка и стълбички.

За да може да се отварят покривчетата на къщичките сложихме панти, които се наложи сами да си направим, тъй като не открихме предлагане на толкова малки…

И нашите къщички са вече готови.

След като се насладихме на дърводелството, дойде ред и на приказката, която измислихме…

"Живяло едно червено пастелче само в своето приказно червено царство.  То много обичало да рисува и за да не се чувства само, си рисувало приятели в игрите. Затова и всичко там било червено, и тревата и цветята, и небето, пеперудите и птичките, всичко, до където поглед стига…Макар да си било нарисувало много приятели, на Червеното пастелче му се искало да открие нови истински приятели и решило да тръгне на път и да си намери приятели с които да рисуват, да играят и да се смеят…Дълго вървяло то и дори било на път да загуби надежда да срещне истински приятели, и тъкмо мислело да се откаже и да се върне в своето червено царство, когато изведнъж, в далечината видяло една къщичка, която била боядисана в цвят който Червеното пастелче никога не било виждало. То почукало на врата и скоро му отворило едно пастелче досущ като него, но не било червено…

–        Здравей, аз съм Червеното пастелче и съм тръгнало на път за да си намеря приятели.

–        Здравей, аз съм Жълтото пастелче.

Двете пастелчета си поговорили, разказали си едно на друго как са мечтали да срещнат истински приятел в игрите. Запрегръщали се, заподскачали от радост, звънкият им смях ромолял като планинско поточе…. Дълго играли приятелите, така се радвали, че са се открили, че подскачали чак до небето… но какво е станало, двете пастелчета се огледали и за миг смеха им заглъхнал, кой е това… Когато двете пастелчета се прегърнели, се появявал нов цвят.

–        Ти кой си? – в един глас извикали те.

–        Оранжевото.- засмял се новия цвят.- Вашата дружба ме роди. Сега вече сме трима.
Пастелчетата погледнали небето, където до преди малко подскачали и играли. Там те били нарисували най-прекрасния залез, с всички нюанси на  жълтото,  оранжевото и червеното.

Изморените приятели дълго се любували на прекрасната гледка и неусетно заспали.

На сутринта, чули как някой ги вика, подканя ги да се събудят, побутва ги…

Отворили очи, а над тях било надвесено нещо, което изглеждало много мрачно, но имало красива усмивка, а очите му сияели щастливо.

–        Знаете ли, кой нарисува красивия залез вчера? – попитало то сънените приятели.

–        Ние. – в хор отговорили трите пастелчета.

–        Така ли, а кои сте вие?

–        Ние сме Червеното, Жълтото и Оранжевото пастелче. А ти, кой си?

–     Аз съм Синьото пастелче. Снощи видях красивия залез и исках да разбера кой го е нарисувал. Там където живея аз всичко е синьо. Зарадвах се като видях, че има и други цветове.

–        И ние се радваме да те видим, кой ли цвят още ще се появи от нашите игри…? – засмели се трите пастелчета.

Приятелите дълго и весело играли, а какви нови цветове се родили от тяхната дружба разбери сам…"

Валдорфска приказка за Рожден ден

Вчера във Фейландия имахме рожденник и решихме да му разкажем приказка.

Всяко дете, родителите на което са вдъхнодени от Валдорфската педагогика чува версия на тази приказка за рожденния си ден. Историята се променя, за да отговаря на неговата личност, но основната сюжетна линия остава.

Извикайте свещенно усещане от раждането, чрез разказването на приказката.

"Имало едно време едно малко момченце, което живееше с ангелите на небето и беше много щастливо там.  То гледаше красиви гледки, слушаше хубава музика, и усещаше, че принадлежи на това място. Но един ден облаците се разделиха в небето и момчето видя зеленината на земята долу с всички хора, които щастливо играеха и работеха и изведнъж то закопня да отиде там и да види какво е. То видя всички цветове на дъгата и цветовете на земята. Видя пеперуди, кацащи по цветята и птици, летящи във въздуха. Те като че ли му махаха с крилца.Той видя риби, плуващи в морето и различни растения, които покриваха земята. Видя децата как се катериха на дърветата, тичаха, скачаха в ливадите и се разхождаха из пясъка и листата. Земята беше толкова красива! 

Тогава то попита своя ангел-хранител: Може ли да сляза на земята? Но ангелът му го погледна и каза: „Не, много е скоро. Трябва да изчакаш още малко време.” Детето продължи да живее на небето и скоро забрави за земята. Един ден то отново хвърли един поглед на земята през облаците. То видя майки и бащи да работят. Видя хлебари, инженери, писатели и фермери. Видя майки и бащи, които обичаха децата си. Тогава то видя красива жена с любов и копнеж в сърцето си за едно дете и помоли своя ангел да отиде при нея?

Ангелът каза: „Ти трябва първо да минеш през страната на сънищата.”

Вечерта момчето заспа. Сънува, че срещна мъж и жена, които протегнаха ръце към него и го поканиха да дойде, за да бъде тяхно дете.

На сутринта то разказа на своя ангел съня. Ангелът каза: „Вече е време да отидеш на земята.”

Тази нощ детето заспа, и като минаха десет лунни месеца, изведнъж то видя, че се намира в малка лодка. И след това, красива дъга, подобна на мост се протегна от небето към земята, лодката се плъзна по нея и момчето като малко бебе се озова в ръцете на майка си и баща си, които го очакваха. Те го гледаха с благоговение и огромна любов, и бяха много щастливи и благодарни, че ги е избрало.

„ - Ще го наречем Божидар!”, казаха те!"

По идея на: http://herbnites.tripod.com/waldorfinspiredschool/id12.html

Накратко за валдорфското образование

Често ли молят всеки валдорфски учител да опише накратко валдорфското ообразование? Подозирам, че е така. Един от моите уважавани колеги, Нанси Фостър, ветеран учител, който преподава в Acorn Hill – валдорфска детска градина в Силвър Спринг, MD дори написа книга, озаглавена „Най–важното накратко”, с отговори на въпроси на родителите за валдорфското образование.
Въпреки че това е почти невъзможна задача, с оглед на многостранната природа на валдорфското образование и прекалено многото апекти, които различават една валдорфска класна стая, в сравнение с другите системи за основно образование, най-добре е да се даде една кратка картина на валдорфското основно образование, каквато беше представена скоро пред чудесният блог за занаяти - Wee Folk Art.

Интервю със Сара Балдуин –собственик на “Bella Luna Waldorf Toys” от Kimara - първоначално публикувани в Wee FolkArt на 14 февруари 2010 г.

Kimara: С две думи, какво е това, което отличава валдорфската класна стая от по-традиционните образователни системи?

Сара: Има толкова много аспекти и слоеве в валдорфското образование, че е почти невъзможно да го опиша в чист и спретнат вид, въпреки че често ми е задаван този въпрос. Тъй като аз съм начална детска учителка, аз ще подчертая три от ключовите елементи, които отличават една класна стая във валдорфска детска градина, от тази на по-традиционните градини:

1.    Домашна среда с акцент върху естествените материали.

Валдорфската детска градина обикновено е обзаведена така, че да изглежда като у дома, с копринени завеси, вълнени черги, люлеещ се стол и дървени маси и столове. Учителите целенасочено избираме играчки за класната стая, които ще стимулират сетивата на малко дете, и ги подреждаме така, че да бъде красиво. Играчките, намиращи се в класната стая са направени от естествени влакна и материали.

2.    Истинска работа за истинската цел

Валдорфският учител смислено и целенасочена се стреми да ангажира децата в класната стая в дейности като готвене, чистене, печене, шиене или плетене. На открито, учителят ангажира децата в градинарство, пълнене на хранилки за птици или ринене на сняг. Децата участват и помагат във всички тези дейности. Те се учат на истински житейски умения и така те стават уверени и способни помощници.

3.    Въображение и игра

Рудолф Щайнер, основателя на валдорфското образование, подчерта значението на въображението в детството, и валдорфските педагози вярваме, че въображението е ключът към творческото мислене, по-късно в живота. В класната стая на валдорфското начално училище се осигурява достатъчно време всеки ден за неструктурирани, стимулиращи въображението игри без значителна намеса от възрастните. Това, което страничен наблюдател може да види е, децата да се превръщат в котки и мишки, да си правят градинско чаено парти до детската кухня, момчета и момичета да строят големи структури от дървени блокове, драпирани с големи коприни; да строят сгради с пънове и различни блокове дърво, други деца да си слагат носове и корони, за да се превърнат принцеси и принцове. Човек би могъл да каже, че свободната игра е сърцето на валдорфската детска градина.

Kimara: Как родителите могат да пренесат валдорфската философия в домовете си?

Сара: Валдорфските учители поддържат съзнателно идеята за ритъм на деня, ритъм на седмицата и ритъма на годината. Дневният ритъм е с редовен, предвидим график. Например сутринта се започва със свободна игра, което е последвано от почистване, кръг на времето, времето за почивка, време за закуска, време на открито, време за приказка и обяд. Този дневен ритъм ще бъде един и същ през цялата година без изменение. След като децата се запознаят с ритъм, те се отпускат и се възползват от предвидимостта на деня. Те се чувстват уверени и сигурни, знаейки точно какво да очакват. Децата могат да бъдат доста тревожни, когато дните им са нередовни и непредвидими. Така че важно нещо, което родителите могат да направят е да се създадат повече ритъм в дома им. Редовно време за хранене, къпане и лягане, и добавете малко ритуали на всяка от тези дейности.
Друго нещо, което родителите могат да направят е да създадат ритуал на почит на масата за хранене на семейството. Дори и да не сте религиозни, отделете малко време, за да запалите свещ и да кажете стих на благодарност за храната, която ядете. Човек може да благодари на Бог, или просто да благодари на слънцето и дъжда за създаването на храната. Важното е да се култивира чувство на преклонение и благодарност във вашите деца. И, разбира се, хранейки се заедно като семейство!

Kimara: Преди раждането на първото Ви дете, изграждахте кариера на актриса. Как използвате уменията си от тази професия във валдорфската класна стая?

Сара: Преди да родя сина си Харпър, работех като актриса, но дори и тогава си мислех, че искам да стана учител. По това време си мислех за това като промяна в кариерата. Въпреки това, след като открих валдорфското образование, с неговият акцент върху разказването на истории, куклен театър, пеене и рецитиране на стихове, аз започнах да мисля за него като за напредване в артистичната ми кариерата. Не само тези артистични умения ми помагат в работата ми като начален учител, но също така ми позволяват да се чувствам доста комфортно при изпълнението пред родителите, когато преподавам пред класове с родители и деца. Чувствах се като човек,който върши нещо за много по-висша цел, и за много по-умееща аудитория!

Kimara: Аз знам, че искам много съкратено обяснение, но за прилагане на валдорфската философия, какви са атрибутите, които родителите трябва да търсят, като ръчна изработка или закупуване на играчки за децата си?

Сара: едно упражнение, което правех с родителите в часовете ми, по време на „вечерите на родителите” беше да "играят с детски играчки" с вързани очи. Тогава им давах различни играчки. Някои са типични модерни играчки, като кукли Барби, екшън герои, метални камиони, пластмасови кукли бебе и т.н., редуващи се с играчки от нашата валдорфска класна стая, като черупки, камъни, шлифован парчета от дърво или кукли направени от памук и вълна. Аз молех всеки от родителите да почувства играчките, да ги помирише, и дори да ги опита на вкус, ако се осмели! (Тъй като всички бебета ще поставят играчките в устата си.) Призовавам ви да пробвате. Дори, когато е със завързани очи, това упражнение ще накара всеки, наистина да "отвори очите си" как децата опитват играчките с всичките си сетива. Опитът от допира на студения метал в сравнение с топло дърво, както и разликите между пластмасовата кукла и тази изработена от естествени влакна, наистина може да бъде по-добре оценен, когато не се разчита на зрението.
Рудолф Щайнер описва малкото дете като "изцяло сетивен орган." Това е така, тъй като сетивата на детето са много по-чувствителни, отколкото при възрастните, освен това детето при изучаването на света разчита по-малко на зрението. Едно дете приема света чрез всичките си сетива, така че ние би трябвало да избираме играчки, които ще подхранват сетивата по здравословен начин. Освен това, играчки, изработени от естествени влакна и материали, изглежда, имат успокояващ ефект, което може да се наблюдава в детска игра.
Друго нещо, което родителите трябва да търсят е играчки, които ще вдъхновяват и разпалват въображението и играчки, които са с много възможности (това са играчки, с които може да се играе по най-различни начини). Те трябва да търсят играчки, които не са твърде формирани и фиксирани, така че да оставят място за въображението. Например, валдорфските кукли обикновено са по-неоформени, а някои нямат изобщо лице. Това позволява на детето да си представи лицето - щастливи, тъжни или ядосани, и да развие своите вътрешни способности за създаване на въображаеми образи.

Kimara: Каква е ролята, която родителите трябва да играят в творческият израз и игрите на децата?

Сара: Като цяло учителите във валдорфската градина, не се ангажират директно с децата по време на игра. Децата, оставени на собствените си идеи, обикновено са много по-свободни във въображението си и по-богати в тяхната игра, отколкото сме ние като възрастни! Като учители, ние работим заедно с децата, когато правят по-сложни неща - шиене, приготвяне на храна, или други подобни. Един родител може да стимулира въображението на едно дете чрез предоставяне на играчки, които стимулират творческата игра, и дори подтикват въображението на детето. Например, ако едно дете започне да хвърля кубчета. Ние можем да ги вземем и да се престорим, че те са чаени чаши и да поканим детето на чай с нас, като по този начин повеждаме играта в нова посока.

Kimara: Предвид факта, че повечето от нас разполагат с ограничени средства, какви смятате, че са основните играчки или материали, които би трябвало да имаме на разположение за децата, и при създаването на „списък със желанията”, кои елементи от вашия магазин би трябвало да бъдат в списъка?

Сара: Майката не е нужно да харчи много, за да предостави богата гама от играчки за детето. Най-малко половината от играчките в моята класна стая или са били събрани от природата или са наша ръчна изработка. Кошница пълна с миди, кошница с гладки речни камъни, клони, нарязани и шлифован на кубчета, са играчките, които считам за крайно необходими.
Това което ми идва на ум, като други съществени елементи, които могат да бъдат закупени или ръчно изработени, са:

Коприни за игра: Кошница с ярко оцветени квадратчета коприна могат да бъдат използвани в безкрайно разнообразие от начини. Те стават шалове, пелерини и поли, те могат да служат за повиване на бебе, те стават покривки, синя коприна се превръща в река, зелената в поляна. Те са също така прекрасни за декориране на "масата на сезоните", или драпиране при игри с кукли. Качествата на коприна правят цветовете и бляскави, и се усеща като небесен допир до кожата на малкото дете.

Валдорфска кукла. И момчетата и момичетата се редуват да се грижат за "бебета" в нашата класна стая. Валдорфската 40 см. кукла е най-типичната валдорфска играчка. Тези кукли са най-подходящи за деца от 4 до 6 годишна възраст, които имат фини двигателни умения и са в състояние да ги обличат и да решат косата им. За по-малките деца Waldorf Cuddle Doll, е мека и подходяща за прегръщане, перфектна за малки деца е и Waldorf Blanket Doll - чудесна първа кукла за бебето, с човешко лице, на което бебетата да реагират, но с меко тяло като меко одеалце, която често се превръща в специална любима кукла. Всички тези кукли са направени с естествени влакна и материали, от памучен трикотаж и са пълнени с вълна.

Playstands . Това е класически валдорфски предмет, които се намират в класната стая на почти всяка детска градина. С две playstands, дълги парчета от коприна или плат, и няколко двойки щипки , децата могат да строят къщи и крепости. Те използват рафтовете, за да играят на "магазин", или като сцена за куклен театър. Те имат безкрайно разнообразие от приложения, и се използват интензивно от децата всеки ден.
Най-популярното място в моята класна стая, година след година, е детската кухня. В уютния ъгъл е дървената печка, малка масичка, с дървени съдове, столове, и люлки за кукли. Във времето за свободна игра това място винаги е оживено и децата си правят там чаени партита, готвят, грижат се за бебетата, нареждат масата и мият съдовете. Тук децата имитират работата на възрастните.

Kimara: в дъждовен следобед, кое е любимото ви занимание, докато сте с децата?

Сара: Моята любима дейност в дъждовен ден е една. (Разбира се, това го правим само ако има буря, в противен случай щяхме да сме отвън.) Имаме един електрически котлон със стъклен плот, предназначен за поддържане на храната топла. Закрепвам лист за рисуване с тиксо за плота, а след това каня децата, едно по едно да рисуват с восъчни пастели на листа. Топлината стапя восъка, създавайки красиви восъчни "картини", които приличат на стъклопис. След това, ние закрепваме листа на прозореца и, след като дъждът приключи, се възхищаваме на начина, по който слънцето свети през тях!

Kimara: Накрая, какво ви подтикна да напуснете класната стая и да започнете да правите играчки?

Сара: След повече от десет години на преподаване на пълно работно време във валдорфско училище, открих, че съм необходима на моите двама тинейджъри, много, ако не и повече, отколкото,когато бяха малки деца. Макар че, винаги съм чувствала, че валдорфското преподаване е призванието в живота ми и абсолютно обичах времето на престоя ми в класната стая, аз потърсих начин да изразя любовта си към валдорфското образование, по нов начин и същевременно да мога да продължи да работя за насърчаване на валдорфското образование в света, но и също така и да имам повече време за да бъда у дома. Тъкмо, когато обмислях, какъв нов път да поема, пристигна съобщение в пощенската ми кутия, че “Bella Luna Toys” е обявена за продажба. Bella Luna е добре установена валдорфска компания за играчки, която познавах отдавна, познавах нейният основател Miaja Rocciola. След много разговори с Miaja, станах новият собственик на Bella Luna Toys през септември 2009 г., а компанията се премести от красивия бряг на Калифорния, не по-малко красивото среднокрайбрежие на Мейн.

EDIT: Следващият въпрос е зададен от един от нашите читатели.
Ashlie: Това е една много полезна статия, но аз ще се радвам да чуя повече за художественото изразяване на децата. Има ли "типични" валдорфски занаяти и може ли да препоръчате книги или сайтове за насърчаване на художественото изразяване?

Сара: weefolkart.com е един важен сайт за родители, които са привлечени от валдорфско образование и се интересуват от занаяти. Нещата, които се предлагат тук, обикновено са направени от учители и ученици във валдорфски училища. Както казах, има много аспекти на валдорфското образование и не успях да говоря за всички тях. Но да не се споменава важността на ръчната работа в класната стая, е голям пропуск!
Всички деца във валдорфското училище учат началото на ръчната работа в ранното детство. Децата в детската градина се учат да плетат шнурове с пръсти и да шият. Проектите са създадени за цялата година и са свързани със сезоните и фестивалите през годината. Когато децата във валдорфско училище станат първи клас, те се научават да плетат с игли, а с течение на годините - на една кука, да украсяват, да правят кукли и т.н. Много изследвания в последните години документират ползата от разработването на фини двигателни умения чрез ръчна работа за развитието на мозъка, така че целта в преподаването на ръчна работа за деца не е само за крайния продукт!
Играчките Bella Luna също имат голямо разнообразие на занаятчийски комплекти, които идват с всички необходими материали и инструкции за създаване на животни, гноми, ангели, феи и други. В допълнение, аз силно препоръчвам книгата „Crafts Through the Year” от Thomas и Petra Berger, където има красиви фотографии и инструкции за извършване на много сезонни валдорфски занаяти, свързани със сезоните и празниците.

Източник: http://blog.bellalunatoys.com/2010/waldorf-education.html