Две есенни идеи с жълъди

Есента е толкова щедра. Плодовете, с които е засипана гората: жълъди, кестени, листа в жълто-червено-кафяво, всички те са красиви, неповторими, и предлагат простор на въображението за децата.

От няколко месеца имаме ръчен свредел / често използван във валдорфските училища и детски градини/, с който децата безопасно да могат да пробиват дупки в жълъди или кестени, и за това чакахме с нетърпение есента, за да го изпробваме.

В подбирането на идеите, водещ принцип е: малко детайли – повече въображение.

Два жълъда с различна големина, една клечка за зъби, шалче от филц и жълъдовите човечета са готови.

Истинската игра обаче започна, едва когато направихме пумпалите.

Избрахме добре оформен жълъд, пробихме му една дупка и сложихме малка клечка за зъби…

Епоха - земеделие във валдорфските училища

В 3-ти клас, учениците във Валдорфските училища изучават епохата* земеделие/селско стопанство. В продължение на една пълна година те следват цикъла на зърнените култури. Със собствените си ръце децата придобиват представа за усилието, което този вид работа изисква. Те не учат земеделие по учебници, а по-скоро от личните си преживявания. През годината учениците натрупват опитност, в една от основните дейности на хората по целия свят, в продължение на векове: оране на нивите, събиране на зърнената реколтата и печенето на хляб.

След оран идва ред на сеенето. "Отмери стъпката! Отмери точният момент! Почвата не остава завинаги млада!" Произнасяйки тази стара скоропоговорка децата разпръсват ръж равномерно над земята. Четири седмици по-късно обработваемата земя е позеленяла. Малки стръкчета трева с червени върхове са се показали от почвата. После идва зимата и снега предпазва малките растения от слана.

В клас, темата ще бъде изучавана в отделни дисциплини. Учениците пишат съчинения и диктовки свързани с извършената вече земеделска работата. За да учат за принципите на биоземеделието, децата навлизат също и в историята на фермерството. Заниманията с математика са свързани с измерването и изчисляването на площта на работния терен. Те рисуват картини с изображения на реколтата и учат песни за природата и биологичното земеделие.

До май месец на следващата година,  децата наблюдават и подпомагат растежа на растенията. След лятната ваканция, в 4-ти клас, започва прибирането на реколтата. В сух и горещ ден ръжта се коси, снопите се вързват и подреждат като купчини по земята. На училищния фестивал децата ритмично вършеят класовете със стар традиционен инструмент за вършеене.

Тогава на малките фермери е позволено да хвърлят от реколтата във въздуха. Една специална ръчно задвижвана вятърна машина отделя плявата от ръжта. Част от реколтата ще бъде предадена на новия 3-ти клас, който ще започне с тези семена целия цикъл отначало.

С малки ръчни мелачки учениците мелят житото на брашно. Заедно те пекат хляб и малки питки в старата училищна фурна. Изпълнени с гордост, самочувствие и с много нови/отработени знания децата вземат за в къщи по една торба брашно, плод на дългата и упорита работа. Ученето наистина може да бъде забавно и силно свързано с живота на всеки един човек.

Превод от немски: Жана Неделчева

Източник:  http://waldorfschulehildesheim.de/102-die-schule/informationen/index.php?option=com_content&view=article&id=168&Itemid=563

Бележки:

* Цялото обучение във валдорските училища е разпределено на епохи /синоним на предмети/. Всяка епоха, продължава около 4-5 седмици /по два часа сутрин, всеки ден от седмицата/. След приключване на едната епоха, следва друга също за 4-5 седмици, напр. математика, земеделие…Епохите се повтарят средно по 3 пъти в годината.

На гости на Фейландия – Жана Неделчева II

Щастлива съм, че отново във Фейландия ни гостува Жана Неделчева.

Радвам се, че това лято отново успяхме да се видим с нея във България, и да споделя част от емоциите и около дървените играчки, които правеше за децата си. Тя пожела да разкаже накратко за тях тук и аз веднага се съгласих, като се надявам нейния разказ да окуражи повече родители сами да си направят у дома дървени играчки.

******************************************

Това лято в България реших да обогатя колекцията на децата с още малко дървени играчки. Преди да се пенсионира баща ми беше дърводелец, така че се възползвах от късмета си да работя в истинска дърводелска работилница. Машините и инструментите са на много години и всички от тях си имат богата история. История имаха и дъските, които баща ми изрови измежду куп други. Това бяха две големи дъски от орех и малки парчета от бук, махагон, кедър и бор. Миналогодишните играчки бяха пък от акация.

Баща ми позаглади дъските и аз се захванах за работа. Изрязвах различни форми със прободен трион или пък с циркуляра. Това се оказа най- лесната част от работата.

Обработката с пила и шкурка на всяко едно парче поотделно ми отне дни.

За мен беше истинско удоволствие да гледам как 6 годишната ми дъщеря си играеше с изрезки от дърво край мен или пък чукаше орехи. Синът ми, който е на 9 години се включи в шкуркането.

След като се завърнахме в Германия полирахме с  паста от пчелен восък всяко от парчетата. Това разбира се отново ни отне седмица време.

Предимството на Валдорф играчките е, че се ползват много дълго време и вариантите за игра са безброй.

Човешките фигури са много стилизирани, и без очи и уста, защото това развива въображението на децата и им дава възможност да си представят лицето с различно изражение, което съответства на играта във всеки едни момент. Това беше и причината да направя много семпли царя, царицата, принцесата и бебето в новият комплект от орехови играчки. 
Дъщеря ми ги прие много топло и без въпроси относно детайлите по тях.

Веднъж тя ми каза" Знам защо феите над леглото ми нямат очи...защото са невидими."

Царицата, царя и принцесата спят завити в дантели, а бебето в люлката си.

Благодаря на Жана за споделянето, както и за чудесните идеи.

Много заетото паяче

Автор: Eric Carle

Една ранна утрин, вятърът отвя паячето през полето. Към тялото му беше прикрепена тънка, като коприна нишка. Паячето се приземи на една ограда, близо до стопанският двор и започна да плете паяжинка с тънката нишка. 

Конят изцвили: „Искаш ли да дойдеш с мен на разходка?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Мууу, мууу”, измуча кравата: „Искаш ли да хапнеш с мен малко трева?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Беее, беее”, изблея овцата: „Искаш ли да тичаш с мен по ливадата?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Меее, меее”, каза козата: „Искаш ли да се катериш с мен по скалите?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Грух, Грух”, изгрухтя прасето: „Искаш ли да се отъркаляш в калта?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Джаф, джаф”, изджавка кучето: „Искаш ли да гониш с мен котката?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Мяу, мяу”, измяука котката: „Искаш ли да подремнеш с мен?”

Паячето не отговори. То беше много заето да плете своята паяжина.

„Па, па”, каза патката: „Искаш ли да поплуваш с мен?”

Паячето не отговори. То вече беше оплело своята паяжина.

„Кукуригуууу”, пропя петелът: „Искаш ли да хванеш муха?”

И паячето хвана една мушица в своята паяжина..., просто ей така.

„Буух, буух”, каза бухала: „Кой е оплел тази красива паяжина?”

Паячето не отговори. Беше заспало. Този ден то беше много, много заето.

Източник: http://www.sfasu.edu/echl/documents/The_Very_Busy_Spider.pdf

Плетена топка

Лятото винаги се свързва с много игри на открито, а за голяма част от тях е нужна и топка.

Макар това да не е първата топка, която плета, тази е по-сполучливия вариант и за това го споделям.

Тя е подходяща, както за начинаещи в плетенето възрастни, така и за деца над 7 год., които започват да се учат да плетат.

Необходима е малко цветна вълнена прежда, вълна за пълнеж и тънки шишове.

Плетат се 6 квадрата с по 12 бримки и 9 реда всеки един от тях.

Тъй като топката е мека, спокойно може да се играе с нея и в къщи. Особено подходяща е и за малки деца, които ще си я търкалят или пълзят след нея.

Лавандулчо

Не много отдавна, в нашата страна на феи, се „роди“ едно ново бебе – Лавандулчо.

Идеята възникна след едни подарък, който получих –лавандулова торбичка, до която почти не мога да се добера. Още с появата си в къщи, тя стана толкова харесвана от децата, че трудно се разбират, кой ще спи с нея. За да няма повече спорове, а и заради всички полезни свойства на лавандулата замислих едни малък експеримент: валдорфска кукла овесарка напълнена с лавандула. Така се появи Лавандулчо…

Както във всяка дейност през деня, така и преди сън са важни ритуалите. Основен акцент преди лягане в къщи е нашето стихче за лека нощ, което казваме всички подобно на игра с пръсти:

„Слънцето спи,

луната блести,

в тъмната нощ,

звездите тихо шепнат:

„Лека нощ, лека нощ!.. “

Децата много го харесват, а след него вече има само усмихнати лица и приятно ухаеща стая, благодарение на новия им приятел.