Боядисване на яйца с естествени багрила

Тази година решихме за първи път да боядисаме яйца изцяло с естествени багрила. Миналата година направихме известни опити в тази насока, някои от които успешни, но едва сега успяхме да постигнем пълната гама цветове, към които се стремяхме.

Като цяло процеса е изключително приятен, малко по-продължителен от традиционното боядисване и много по-ароматен…

Набавянето на багрилата, отнема почти толкова време, колкото и самото боядисване. За мен най-трудно беше да открия лилаво зеле, тъй като вече му е минал сезона. Точно когато след няколко часово обикаляне на големите пазари в града, вече се бях примирила, че тази година няма да имаме сини яйца и намерих останали 2-3 малки зелки, вече съвсем изсъхнали в близка сергия.

И така имах всичко необходимо: брош, куркума, императорски ориз, люспи от лук и лилаво зеле.

 

Съществената разлика в боядисването с естествени багрила е, че яйцата се слагат сурови направо във водата заедно с растението, от което ще се извлича цвета. Така цветовете стават по-наситени.

Темперирах и измих яйцата и направо пристъпих към боядисването.

Брош- тъй като традицията повелява първото боядисано яйце да е червено, за това започнах от броша. Сложих от него около 2 с.л. и вода, колкото да покрие яйцата. Добавих сол, около 1-2 щипки…

След сваряване на яйцата, ги оставих да престоят около 20 мин. в отварата.

Тук се получи интересен ефект съвсем случайно. Листото, което бях сложила е взаимодействало с броша и под него е станало лилаво, вместо да остане бяло.

Друга възможност за използване на брош като естествено багрило е, когато в топла отвара, която е отстранена от огъня се потопи вече сварено яйце, за няколко минути. В този случай се получава розово.

Куркума- оцветява в жълто. Яйцата с малко сол се варят направо в нея и се оставят няколко минути и след като се свалят от огъня. Цвета е по-скоро бледо жълт и не се променя нито с увеличаване на минутите престой във отварата, нито с увеличаване на количеството куркума.

Люспи от лук – боядисват оранжево. Резултата е един и същ, независимо дали се вари яйцето направо с люспите или в тях се слага сварено яйце. Необходимо е малко време за престой в отварата.

Лилаво зеле- боядисва в синьо. Този цвят изисква най-много време, но резултата си струва усилията. Нарязаното зеле се вари заедно с яйцата, малко сол и оцет. При самото варене яйцата не променят цвета си, макар водата да се оцветява силно. Сваля се от котлона и се оставя да престои, докато се получи желания цвят, при мен беше около 2 часа.

Зелен цвят получих като оставих да престои вече боядисано в синьо яйце, в куркума. Получи се много приятен зелен цвят. За съжаление го изпробвах само на едно яйце, но в събота ще продължа с опитите за подобряване на зеленото.

Императорски ориз-бях прочела, че боядисва в лилаво, но аз за съжалание не получих този цвят. Сварих яйцата заедно с ориза и престояха така около час и половина, но цвета не се промени, а остана тъмно кафяв.

Боядисвайки яйца с естествени багрила за пореден път можем да се убедим, че в природата има всичко, от което се нуждаем и единственото, което ни липсва е достатъчно знания, за да ползваме тези неизчерпаеми ресурси.

Тъй като тези багрила са от растения, които се ползват и в кулинарията, то ако имате пукнати яйца може да ги поначукате още малко и да ги върнете отново в отвара в която са стояли, за да може да поемат още от цвета към белтъка. Получават се красиви цветни жилки и то съвсем безвредни.

За декорация на яйцата от предишния ден направих кошница от тесто.

Така че направо ги подредих вътре в очакване на Великден.

Цвете от мокър филц

 

„Цветна Цветница дошла е

гиздава като момиче

обичаят всеки знае:

с цвете днес, да се закичи.”

Вдъхновена от работилницата за великденска декорация с мокър филц на „Сдружение за валдорфска детска градина и училище - Стара Загора” http://new-waldorf-sz.blogspot.com/2013/04/20042012.html, реших да експериментирам, като сама направя подарък за любим човек, за Цветница.

За целта използвах изолиращо фолио, сапун, топла вода и вълна.

Мокрия филц изисква по-скоро търпение, от колкото каквито и да е специални умения. Горещата вода, с която често се препоръчва да се работи, също не е необходимо условие, аз използвах приятна на пипане топла вода.

Започнах като разположиш тънки влакна двуцветна вълна във формата, която искам да е цветето, върху фолиото.

 

Напръсках леко с топла сапунена вода, покрих отново с фолио и с кръгови движения и лек натиск започнах да поглаждам фолиото между, което сложих вълната.

След около 5-10 минути, махнах горната част от фолиото

и продължих с триенето на вече формиралия се филц между дланите си, така не след дълго и цветето беше готово.

Готовото и изполято със чиста вода цвете оставих да изсъхне във формата, която искам да има. 

 За да изглежда по-красиво, му направих още няколко венчелистчета, като в едно от тях сложих и тичинка, предварително направена също с мокър филц.

Когато всички части бяха изсъхнали, сглобих цветето с помоща на игла за сух филц…

Цвете брошка: подарък с много обич за Цветница…

На село...

Като родители, който се опитват да спазват принципите на валдорфското възпитание в домашни условия, от известно време си задаваме въпроса „Как да организираме седмичния ритъм на децата ни така, че да имат продължителен контакт с природата /включващ растения и животни/. Много бързо открихме, че детските площадки и градските паркове не са това което търсим. Пластмасата, пренаселеността, хаоса, шума са само част от нещата които ни отблъснаха. Така преоткрихме селото. Селото, където самата аз съм се чувствала щастлива и съм играла на воля през ваканциите, сега е мястото където децата ми, очакват с нетърпение да отидат. Там живота тече в един много по-хармоничен ритъм, на сезонните дейности и може да се преживее целия процес от засаждане на растетие, през грижата за него до пребирането на реколтата. Там децата могат не само да тичат на воля, но и да се ангажират, на нивото на детето, в работата на възрастните, като сами засаждат растения или ги поливат. Там научават, че плодовете и зеленчуците „идват” от дървото и то след като прецъфти и т.н.…, а не от магазина.

 

 

 

Там могат да почувстват топлината на току що снесеното яйце и това да ги изпълни с почуда и удивление. 

 

Там могат да играят с новите си приятели – козлетата на съседите и да се учат на грижовност. 

Какво по-добро място, за да растеш в хармония със заобикалящия те свят…

Феи на цветята

Преди няколко дни, попаднах на книгата Mother Earth's children : the frolics of the fruits and vegetables (1914), която може да се свали от тук:

http://archive.org/details/motherearthschil00gord

Тя ми даде много идеи , както за пролетно настроение, така и за това, как да внеса приказен елемент в общуването на децата с растенията.

Оранжерийните плодове и зеленчици, не успяха да ме вдъхновят, така както биха го направили тези, които са се радвали на лятното слънце.  Пролетните цветя, които сега сякаш са се наредели в градините като за парад и показват своите пролетни премени, ми разпалиха въображението и за това реших като начало да направя феи на цветята.

Използвах: филц, памучен плат за лицето, вълна за пълнежа и за косата.

От памучния плат заших „цилиндър”, от който оформих главата и вътрешната част на куклата като го напълних с вълна.

От правоъгълно парче филц с приблизителен размер 11см./16см., също заших цилиндър с основа.

Тялото вкарах във външния цилиндър, като се наложи допълнително да добавя вълна за уплътняване.

Чрез тропосване и стягане фиксирах филца около врата.

За закрепване на косата използвах игла за филц.

Последния и най-забавен елемент беше да реша, какъв точно ще е "тоалета" на нашата фея на цвете... След кратко колебание, коене, рязане и шиене... феята е готова.

За да не е самотна нашата фея, направих още една - фея на нарциса.

Следвах същата последователност с малко промяна в лицето.

 

 

Тези феи внесоха у дома ни много пролетно настроение, а за децата цветни пролетни игри...