4.08.2012 г.

Декоративна свещ


Като се замисля, за асоциации на лято, може би първото, за което първо се сещам освен море разбира се, е поле със златни, житни класове. Това е цвета на лятото за мен. Ширналото се зряло жито трудно може да остави някой равнодушен…, във всеки случай не и нас.
От известно време планирахме, да отидем на разходка до някоя нива с жито и да съберем слама за плетене, тъкане или изработване на играчки. Края на юли и началото на август е най-подходящото време за това, защото тогава сламата е достатъчно суха и няма опасност по-късно да почернее.
Преди да нагазим в ожънатата нива, имахме известни съмнения, до колко това ново приключение ще хареса на децата…, но само минута по-късно, те вече ходеха боси из сламата и беряха останалите след жътвата житни класове…



Сламата и житото, носят в себе си особен магнетизъм, както обагрените от есента листа, които разпалват въображението на имащите очи да видят красотата им, така и сега, един доста голям наръч слама в средата на кухнята ни, веднага провокира желанието ни да експериментираме.
Като начало решихме да си направим нови декоративни свещи.

Задачата да развали старите, пролетни свещи, за да можем да използваме восъка от тях, се падна на големия ни син. Често се случва хората да живеят с копнеж по миналото, в постоянни опити да задържат отминаващият миг и това не приемане на промените, които настъпват около тях води до почти постоянно чувство на неудовлетвореност и борба с времето,  вместо да се радват на настоящото. Точно за това, ми се стори подходящо, красивите ни пролетни свещи, да се развалят, без да съжаляваме за тях и след като ги претопим да ги трансформираме в нещо друго, което ще е също толкова хубаво, а целия този процес да изживеем с децата…За щастие, имах пълното съдействие от тях без никаква съпротива, дори им се стори по-забавно, от колкото очаквах…

Този път имахме малко по-различна концепция за това как ще изглежда нашата свещ и за целта използвахме, старателно избран „калъп”, в който да я излеем восъка след като се разтопи. Предварително направихме дупки за фитилите с игла в кутията и промушихме през тях фитила.

Когато восъка се втвърди, извадихме внимателно готовата свещ.

Остана най-забавната част, декорацията. На скоро получихме подарък цяла пита от чист пчелен восък, цвета на която контрастира на цвета на свещта, а и най-важното, е с цвета на житото…

Ето и нашата нова, лятна версия на декоративна свещ…

31.07.2012 г.

Една малка фея…


Тази сутрин, между цветчетата на току що разцъфналия лилиум в къщи, децата успяха да забележат една фея, която проявяваше любопитство
и това я правеше непредпазлива.  Появата и предизвика възторг у децата и те веднага и отредиха мястото на желан другар в игрите, през целия ден…

29.07.2012 г.

ХАРТИЕНА КУКЛА


Търсейки поредния източник на идеи, с които да подхраним нашето въображение, попаднах на актуален форум – „Валдорфска педагогика – как да я прилагаме у дома”.
Убеждението ми, колко полезно е да общуват родители със сходни интереси, се затвърди, когато в този форум попаднах на информация за книгата „Чувам земята”, на Каръл Петраш.

Авторката е валдорфски педагог, практикувала 15 години във валдорфски детски градини в САЩ. В тази книга е включила традиционни, сезонни дейности за валдорфските детски градини. На мен много ми хареса и горещо я препоръчвам на всеки, който се интересува от валдорфска педагогика.
Ето и едно от предложенията в „Чувам земята”:

Хартиена кукла
Какво е необходимо?
- разтегателна хартия;
- вълна;
- здрав конец.

От разтегателната хартия се изрязват два правоъгълника : единият с размери 10-20 см., а другият 8-16 см.
От вълната се оформя малка топка с диаметър 1.5 см.,тя ще се използва за главата.


Топката се поставя в средата на големия правоъгълник и хартията се свива, за да се оформи врата на куклата.

Малкия правоъгълник се поставя върху главата, като забрадка и отново се свива на мястото на врата. Предната част на главата трябва да остане открита, тя ще бъде лицето.

Вълнения конец, се завързва около врата, за да стегне хартията и така, да се оформи главата.

Двата края на по-малкия правоъгълник се усукват, за да се оформят ръцете.
Слагат се няколко капки лепило, там където полата се съединява, за да не се разтвори.
Тази кукличка може да се използва, както за разказване на приказка, така и в свободната игра на децата.

26.07.2012 г.

Дървообработване за най-малките


През последните седмици, нашите разходки често се превръщат в „лов”, за „съкровища”. Винаги намираме по нещо, на което не можем да устоим и което по-късно използваме в нашите занимания с децата.
Този път, силния вятър стана причина да се срещнем с няколко паднали сухи клони от чинар. Забързани за вкъщи мислехме да ги подминем, но сина ни прояви цялата си решителност и твърдост, за да ни убеди да ги вземем.
Оказа се, че сухата дървесина на чинара е много лека, а след като се обели кората със своята кадифена повърхност и много приятна на пипане.
Решихме да направим от тези клони трупчета, които децата да използват за своите строежи…

Първо обелихме кората. В тази дейност с радост участва малкият майстор…


А когато всичко беше готово, нарязахме клоните, като оставихме дървото да ни води, при определяне на дължината на парчетата.

От тук следваше най-забавната част за момчетата, в която можеха да участват изцяло, заглаждането с шкурка на краищата.
И ето, че дойде и времето за игри…
Един сух клон, а толкова много възможности:
Може да си построиш кула


или крепостна стена на замъка,

а защо не да поиграеш на „боулинг” с топка от филц

Каквото и да решиш, ще е забавно, а и остава удовлетворението, че сам си създал тази дървена играчка с толкова различни приложения…

24.06.2012 г.

Денят на лятното слънцестоене: Ден на Св. Йоан


По време на летните месеци в природата царува сияйна светлина и експанзивност. Ние сме напълно насочени навън към природата и се наслаждаваме на лъчите на Слънцето. Но в същото време, денят на лятното слънцестоене, бележи деня, в който, светлината и тъмнината са равни и след който, часовете на деня стават все по-кратки всеки ден. В този смисъл, ние трябва да си направим вътрешна равносметка и да се подготвим с нови сили за предстоящите по-дълги нощи и  по-къси дни.
Някои хора се чудят, каква е разликата между слънцестоене и Еньовден. Лятното слънцестоене е на 21 юни и е най-дългият ден на годината. Еньовден е фиксиран на 24 юни, празнува се рождеството на св. Йоан Кръстител. Християнската църква го посвещава на раждането на най-близкия до Христос в канониническата йерархия светец – Йоан Предтеча. По този начин празниците на зимното слънцестоене църквата отрежда на рождението на Христос, а тези през лятното слънцестоене – на Йоан Кръстител.
В книгата “Waldorf Education:  A Family Guide” Карен Ривърс пише, "Йоан Кръстител е в центъра на събитие, посветено на откровението на Христовия дух. Призивът му е да се обърнем навътре, да търсим истината чрез борба със себе си." Деня на Св. Йоан е време за пренастройка и възстановяване на вътрешния ни баланс.
Традиционно, в навечерието на деня на Св. Йоан, се пали огън по залез слънце. Според старите обичаи, когато огъня угасне, младежите прескачат жаравата за да се пречистят. Освен това се е вярвало, че огънят действа оплождащо, тъй като е елемент, който пробужда семената. Дървата за огрев се събират един ден предварително, преди и по време на запалването на огъня се изричат молитви и благословии. Има и други традиции, свързани с огъня, включително и обикаляне три пъти на огъня и хвърляне на камъче в центъра със специална молитва. Св. Йоан умря, за да започне нещо ново, което е добър повод  да се отървем от нашите собствени слабости и недостатъци. Книгата “Celebrating Irish Festivals” отбелязва, че някога жаравата на огъня е била използвана за изработка на тлееща факла, за да опушат и очистят района или дори полето.
Деня на Св. Йоан е известен също като едно прекрасно време за събиране на билки. Билки като бъз, жълт кантарион и много други могат да бъдат готови за бране в този ден във вашия район. С малките деца, може в навечерието на Деня на Св. Йоан да напускате малки лакомства за феите в градината или да построите приказни къщи.
Според книгата “All Year Round”, Йоановден е отличен ден да се храним навън, да приготвим храна на открит огън, използвайки ядивни цветя като част от храненето. Масата на сезоните по това време на годината често включва пчели, златни спирали, и висящи слънца. Някои хора поставят да виси сноп Ехинацея на предната врата, оставят осветлението включено през цялата нощ, или поставят слънчогледи в ъгъла на стаята.

Източници:
*********************************************

Ето някои линкове за този прекрасен фестивал:
Това е линк към прекрасния календар на душата стихове за този ден:
Това е чудесна статия, която обхваща много от най-големите фестивали в Щайнеровото училище в Северен Лондон (ако превъртите до дъното на тази статия има и раздел за Деня на Св. Йоан):
Налице е също така тази книга от Чарлз Ковач:

21.06.2012 г.

Творчество с децата – Маса на сезоните


Автор: Jennifer (http://www.hybridrastamama.com)

 Масата на сезоните е място в дома, където можете да следват естествения цикъл на годината. (Спомнете си тази статия, където обсъдихме ритъма на деня).

Естеството на масата на сезоните чрез фигурите и елементите, които се използват, позволява да се даде израз на закрито, на промените, които се случват в природата. Създаването и поддържане и, ще изостри наблюдението на възрастните за промените, които настъпват през сезоните. Малките деца не изучават съзнателно природата, но те са все пак несъзнателно са наясно с нейните закони.

Важен аспект на масата на сезоните, тъй като се отнасят до деца, е, че детето е в състояние да се свърже с предметите и сцената, изобразени върху нея. Търсенето на предмети в природата помага на родителите и децата, да  се свързват и да живеят в съответствие с ритъма на сезоните. Ние вече не сме просто част от времето напред, а преживяваме дълбоко всеки детайл на сезона. Когато ние като родители носим външният свят на закрито, децата се научават да ценят многото начини, по които природата работи в заобикалящата ги среда.

Масата на сезоните, може да бъде каквото си поискате. Проста или сложна. Като цяло, сцените ще бъдат свързани с текущия сезон или предстоящ фестивал или празник. Аз обикновено правя пролетна маса на сезоните през март, април и май; лятна маса през юни, юли и август; есенна маса през септември, октомври и ноември (със специална сцена, добавена по време на седмицата на благодарността); зимна маса през декември, януари и февруари (с рождественска сцена добавена през седмицата на Коледа). Масата на сезоните често е основна фокусна точка в детската стая.

Имам определена група от обекти, която използвам, за всеки сезон, а след това дъщеря ми Tiny добавя нещата, които намира навън, към основните обекти. Деца на възраст, подходяща за разходки, могат да помогнат за събиране на красиви природни обекти за масата. Не е нужно родителя да направи това сам. Аз не поставям никакви ограничения за това, какво Tiny може да добави към масата. Единствено се уверете, че предметите са без насекоми и мръсотия, като цяло, малките деца избират доста хубави природни обекти.

По-големите деца могат да изработят сами обекти, които да добавят към масата на сезоните. Плетени кукли, животни и дървета са прости предмети, които децата могат да направят в училищна възраст. Деца над 10, може би ще искат да добавят изработена от дърво вещ, като дървена мида или малка фигурка. Картини или рисувани коприни, могат да се добавят като декори. По-големите деца са ограничени единствено от въображението си, което е огромно.

Децата трябва да бъдат насърчавани да докосват и да движат обектите на масата на сезоните, въпреки че като цяло тези елементи не са предназначени да бъдат премествани далеч от масата и да си играят с тях. (Можете да създадете маса с обекти, които са на разположение за игра. Това е особено полезно при създаването на маса на сезоните за много малко дете. Любопитство и очарование ще предизвикат най-добрите от тях, така че е добра идея да има маса на сезоните, за която детето да установи, че може да "играе" с нея).

Естеството на масата на сезоните, също е чудесен начин да се популяризират и да отбележат сезонните празници. Можете да добавяте елементи към основната маса, които са специфични за празника или фестивала или да създадете един цял раздел или отделна зона, посветена на фестивали. Децата се свързват дълбоко с ритъма на сезоните и да се запознаят с различните фестивали и техните значения е чудесен начин да се задоволи естественото желанието на детето за връзка с природата. Можете да празнувате всякакви фестивали. Аз съм включвала фестивали от цял свят. Мисля, че това е вълшебен начин да покажем на Tiny културите, от които дойде нашето семейството, но също така и тези култури, които не са толкова познати на нашето семейство.

Прекрасно е, че вашата маса на сезоните, от ден на ден, месец за месец и година на година ще се различава много! Непрекъснатото подобряване и подреждане на масата, при намиране на нови красиви предмети или при промяната на сезоните е много забавно, както за родителя, така и за детето.

Ето няколко идеи, които да Ви помогнат да започнете.

Основни положения

Това са основните елементи на масата на сезоните:
  • Маса, рафт или шкаф за книги, който е обикновено по-висок от 1 м.
  • Някаква мека диплеща се материя, (като коприна, вълна или памук), които могат да бъдат провесени през масата. Този плат ще отразява цвета на сезона, така че може би трябва да бъде бял за зимата и светло зелен за пролетта. Можете да използвате допълнителни части от материали, цветове за акцент или като фон, или синьо парче коприна за небето.
  • Нивата са важни. Едва ли искате всичко да бъде на една и съща височина. Използвайте скали, дървени блокове и други подобни за издигане на някои елементи. В природата не всичко е на едно ниво и такива трябва да бъдат обектите на вашата маса на сезоните.
  • През пролетта, кукла на Майката Земя е чудесно допълнение. Майката Земя събужда децата си и ги кара да работят за засаждане на цветя и растения. Пролетни феи също могат да бъдат добавени. Кокошка с пилета, овце с агнета, яйца, птици и гнезда, зайчета, и други животни-бебета са подходящи. Много от природните елементи, изобразяващи пробуждането на пролетта се насърчават. Клончета от дървета или храсти с пъпки, цветя и други подобни излеждат добре и са лесни за намиране. Помислете за жълти, зелени и розови обекти.
  • През лятото, използването на много зелено е прекрасно! Отдалечете се от пастелите на пролетта и подчертайте лятото. Пеперуди, пчели, по-големи по размери животни (те, в края на краищата също растат), гъби, птици (по-специално патици и гъски) е хубаво да присъстват в това време на годината. Черупки, скали, пясъчни замъци, малки лодки по вода (син копринен плат), кори, клонки, треви, камъчета, и мъхове са всички елементи, които вашето дете е вероятно да намери и които искате да покажете.
  • През есента (любимата ми маса на сезоните), има толкова много неща, които могат да бъдат намерени в природата и да се покажат на масата. Цветовете са дълбоки и използването на тъмночервени, дълбоко-оранжеви, кафяви и горско зелени, е важно. Ядки, сушени плодове, сухи и паднали листа, жълъди, кратуни, тикви, корени и други подобни елементи, детето ви ще събира в големи количества. Животните, които правят гнезда и пещери, могат да бъдат включени. Малки кошници, пълни с есенни съкровища могат да бъдат добавени, както намерите за добре.
  • Пред зимата масата има безкрайни възможности, в зависимост от това къде живеете и какво е времето. Физически елементи като сняг, дъжд, скреж и мрачно небе трябва да бъдат включени. Боровинки, шишарки, вечнозелени венци, пръчки, голи клони от дърветата, кристали и заравящи се животни са хубави елементи. Можете, разбира се, да добавите и елементи, изобразяващи Адвент, Коледа и други сезонни тържества.
Най-важният аспект от създаването на маса на сезоните с детето си, е че я правите заедно и се свързване на по-дълбоко ниво със сезона и един с друг. Ето това са някои снимки на моята маса на сезоните, както и други, които аз харесвам!

 Photo Credit: Me






2.06.2012 г.

ВАЛДОРФСКА КУКЛА-СЕМЕНЦЕ


В началото на този сезон, когато обмислях пролетната природна маса, се бях спряла на идеята да покажа на децата си, какво се случва в почвата, под повърхността на земята, там, където семенцата спят цяла зима и на пролет идва време да се събудят от дългия си сън. За съжаление, тогава не успях да осъществя тази идея, но се радвам, че когато най-после остана време и за това, все още е пролет макар и късна и все още с децата садим цветя в градината на село. Така че идеята за кукличките-семенца е все така актуална.
Необходимите материали за тези куклички са: кафява вълнена прежда, вълна, памучен плат, червени и сини/ кафяви конци, игла за сух филц и игла за плетене на 1 кука.
От кафявата вълнена прежда се изплита обвивката на семенцето първоначално само ½ , част от нея.

От вълната се оформя пашкул, който трябва да е достатъчно твърд.

В едната част от пашкула се завързват два перпендикулярни конеца, от които се образува гънката на очите и се отделя главата от тялото.

От около 10 см. памучен плат се зашива обвивката на пашкула и той се вмъква вътре…

Следва оформянето на лицето. За целта трябва да си представим, че очите и устата оформят равностранен триъгълник, обърнат с върха надолу. Друга особеност при зашиване на очите и устата е това, че иглата с конеца влиза от зад и минава през цялата глава и отново се връща отзад, така няколко пъти. Целта е да се получи добро изразяване на очите и устата.

Последния детайл от лицето е, че на бузките на кукличката се слага малко сух пастел за цвят.
Семенцето е готово вече да влезе в своята обвивка.

Завърших обвивката на една кука и ето резултата.

Сега, след като вече главните герои са на лице, успях макар и със закъснение и с не много големи детайли, да пресъздам как семенцата стоят в пръстта, а над тях е покаралата трева


Между другото, децата много харесаха новите си куклички, особено нашето бебе, което  не спира да им се усмихва и да ги стиска в ръчички. Батко му пък, говори с много обич за луковичките и семената, които сеем и много се грижи за тях и ги пази, точно както в къщи за семенцата-куклички.